Капоейра
Смята се, че изкуството капоейра е създадено от африканските роби, прекарани с кораби от Ангола, за да работят в плантациите на Бразилия през 16 век. Робите изнамерили капоейра като техника за самозащита срещу своеволията на плантаторите. Като използвали за основа традиционните негърски танци и ритуали, те създали техника с бойни елементи, която практикували всеки ден дори по време на работа и чрез която усъвършенствали своето тяло и съзнание за истинска бойна ситуация. Бойните движения били скрити в ритуалните песни и танци на различини традиционни обичаи. През 17 век избягали от плантациите роби създали свое общество и няколко селища в свободните от робство планински територии. В тези селища продължило и по-нататъшното развитие и усъвършенстване на изкуството капоейра. В тях то се смесило с методите на водене на бой на местните индианци, а също и с тези на белите преселници, потърсили убежище от властта на робовладелците. Постепено бегълците започнали своята “дълга война” с колониалните владелци. Те пленявали и убивали плантаторите, освобождавали робите, борели се за техния живот и свобода. Същевременно капоейра не се използвала само като бойно изкуство и метод за водене на битка. Тя се развивала и като техника за вътрешно изграждане на боеца, за неговото духовно усъвършенстване и пълноценно овладяване на скритите възможности на практикуващия. За много от майсторите на капоейра се носели легенди, че притежават свръхчовешки способности. Хората странели от тях като от зли магьосници и дори се страхували да ги погледнат, когато ги срещнели на улицата. Така част от изкуството завинаги оставала обвито с тайнственост и мистерия, а славата на невероятните способности на посветените се предавала от уста на уста.
Официалните сведения за капоейра датират от 1888 г., когато били дадени права на робите да живеят свободно. Разбира се, официално практикуването не било разрешено и капоейра се показвала еденствено под формата на танц по време на местните карнавали и традционни празници. Постепенно загубила смисъла си като реакция против робството, капоейра излязла на улицата. Много от практикуващите намерили убежище в големите градове, където си търсели работа като охрана на по-богатите и влиятелни хора. Практикуването оставало в затворени общества и групи, а също и на спонтанно възникнали събирания на посветени в изкуството. Естествено, реакцията на властта била отрицателна, практикуващите били преследвани от полицията, хвърляни в затвора и строго наказвани. До към 1920 г. името на капоейриста се смятало за символ на уличен престъпник, бандит и насилник от гетата. Между практикуващите се подвизавали и хора с нисък морал, които използвали уменията си като наемни убийци и организатори на улични схватки и побои, често с трагичен изход. Те създали твърде неприятна слава на капоейра. Естествено, за да се справи със ситуацията полицията също наемала в редовете си майстори на капоейра.
Едва двайсетина години по-късно били създадени първите официални школи по капоейра от превърналите се вече в легенда местре Бимба и местре Пастиня. Старият, традиционен стил и днес все още носи името “Ангола”. Местре Бимба станал създател на новия, особено популярен днес стил на капоейра, наречен “Регионал”. С новия стил в капоейра влезли различни техники и движения от други бойни изкуства /предимно азиатски/. Движенията станали по-динамични и атрактивни, наситени с много акробатични елементи. След множество проведени демонстрации и открити представяния на капоейра след 1930 г., изкуството постепено спечелило своя нов имидж и капоейра официално била призната за национално достояние на Бразилия, част от нейното културно наследство. Усилията се насочили предимно към запазване на живата традиция и специфичната културна ценност на капоейра, оформена в продължение на дълги векове. Възобновили се различни символични и ритуални мотиви, потърсена била връзката с древните африкански корени на изкуството.
Днес капоейра е позната в целия свят. Особено голямо разпространение извън Бразилия има в САЩ, Франция, Англия, Холандия, Италия и други страни. Капоейра е вече неразделна част от програмите за обучение на различни училища, университети, клубове и военни организации. Елементи от това изкуство са се превърнали в част от движенията на съвременни модерни танци като брейк, рап и хип-хоп. Традиционните негърски мотиви и ритмика все повече се превръщат в неразделна част от световната култура, символ на едно ново, по-свободно и истинско общество.
English
